Ролята на спорта във възпитателния процес

Публикувано от Ани Владимирова

Ако приемем, най-схематизирано, че възпитанието е процес, който прави човешкото същество социално, приемливо, гъвкаво, развиващо се и в последствие изграждащо, творческо, то във всяко едно отношение спортът е част от този процес. Ще изходя от практиката ни в детската игрова терапия: Често родителите водят за психологическо консултиране деца, които са плахи, неуверени, не могат да се себе отстояват. В семейството им е дадено всичко като комфорт, условия за развитие, материални придобивки. Самите родители са успели, а наследниците им стават апатични и изолирани, когато трябва да се доказват. Най-лесно тези състояния се променят именно чрез спорта. Ако срамежливото и склонно да се изолира дете, се приеме в  един отборен спорт, то изведнъж започва да се учи как да си сътрудничи, усеща как може да е прието, научава се да бъде активно към другите. Постепенно формира усещане за принадлежност и трупа увереност. В този смисъл, спортът възпитава усещането за лична ценност и удовлетворява една много важна потребност-от принадлежност и свързаност. Дава способност на детето да си намери място и ценност.

      Ще изходя от практиката ни в детската игрова терапия: Често родителите водят за психологическо консултиране деца, които са плахи, неуверени, не могат да се себе отстояват. В семейството им е дадено всичко като комфорт, условия за развитие, материални придобивки. Самите родители са успели, а наследниците им стават апатични и изолирани, когато трябва да се доказват. Най-лесно тези състояния се променят именно чрез спорта. Ако срамежливото и склонно да се изолира дете, се приеме в  един отборен спорт, то изведнъж започва да се учи как да си сътрудничи, усеща как може да е прието, научава се да бъде активно към другите. Постепенно формира усещане за принадлежност и трупа увереност. В този смисъл, спортът възпитава усещането за лична ценност и удовлетворява една много важна потребност-от принадлежност и свързаност. Дава способност на детето да си намери място и ценност.

         Защо деца, които живеят в разпаднали се семейства с лоши отношения, но са поети много сериозно от спортен педагог, успяват да прескочат собствения си разпад и спортът става тяхната вселена?

          В същото време, по-импулсивни и реактивни деца, тревожни и неспокойни, изключително добре се повлияват спорта, изискващ концентрация като атлетиката, който въздейства на всяка част от нашето тяло. Сетивно успокоява и релаксира, привежда физиката и психиката в нейните най-изначални и сигурни форми на съществуване.

          Децата, които имат нужда от съревнование, изява, усещане за сила и справяне. Тези, които никакви правила не могат да ги дисциплинират и насочат, се чувстват чудесно в спортове като атлетика,  тенис, бокс, бойни изкуства. Там хаосът в емоциите, действията напосоки, лесно възникващият гняв... се канализират. Чрез тези спортове се постига усещането за другите. Детето се научва да вижда и чуждата ценност, която го мотивира положително към израстване. Научава се на търпение и дисциплина, които са нужни в тези спортове, за да се успее.

         Спортът пресъздава най-оптималното съчетание в процеса на възпитание - стабилни, трайни правила и поощрения и желанието сам да минимизираш с успех санкциите на средата.

Leave your comments

Post comment as a guest

0
terms and condition.

Comments